Свобода на образованието – речта на Юго пред Парламента на Франция,

Свобода на образованието – речта на Юго пред Парламента на Франция, произнесена на 15 януари 1850 година

(Victor Hugo with his son François-Victor, 1836, Auguste de Chatillon)

Господа, когато стартира полемика, засягаща един от най-сериозните проблеми в ориста на страната, незабавно би трябвало да се подходи без съмнение към същността на въпроса. Още първоначално ще изложа това, което бих желал да бъде осъществено, а по-късно ще кажа това, което не одобрявам.

Господа, ето коя е съгласно мен труднодостижимата и без подозрение далечната цел, към която би трябвало да се стремим при решаването на значимия въпрос за образованието. ( " По-високо! " " По-високо! " )

Господа, всеки въпрос има свое идеално решение. За мен идеалното решение на въпроса за образованието е следното: наложително и гратис обучение. Задължително единствено до края на първата му степен и гратис до края на всичките му степени. (Недоволство измежду десницата. Одобрение измежду левицата.) Задължителното начално обучение е неотменно право на детето (раздвижване), което, не се заблуждавайте, е доста по-неприкосновено от правото на бащата и съставлява неделима част от правото на страната.

Повтарям още веднъж. Според мен идеалното позволение на въпроса е следното: наложително и гратис обучение в обсега, който преди малко набелязах. Едно всеобхватно национално обучение, обезпечавано и ръководено от страната, започващо от селското учебно заведение и преминаващо от степен в степен до Колеж дьо Франс, а може и още по-нагоре, стигащо до Френската академия. Дверите на науката би трябвало да бъдат необятно отворени за всички мозъци. Навсякъде, където има опция, на всички места, където се появи надарен разум, би трябвало да набират книги. Не бива да има нито едно село без учебно заведение, град без лицей и регионален център без висше учебно заведение. Трябва да се сътвори необятна просветителна общественост или, по-точно казано, всеобхватна мрежа от интелектуални средища - лицеи, гимназии, колежи, катедри, библиотеки, които да извършват просветителското си дело из цялата страна, да пробуждат на всички места качествата, да разпалват на всички места призванията. С една дума, стълбата на човешкото знание би трябвало да се придържа от твърдата ръка на страната, да се издига от най-дълбокия мрак, измежду който живеят националните маси, и да доближава до светлината на просветата. Да няма никакво прекъсване; душата на народа би трябвало да бъде непрестанно обвързвана с мозъка на Франция. (Продължителни овации.)

Ето по какъв начин виждам в бъдеще публичното образование на народа.

Господа, наред с това превъзходно гратис обучение, подпомагащо даровитите в другите научни области мозъци, предлагано от страната, предоставящо на всички гратис най-хубавите учители и най-хубавите способи, представляващо пример на просвета в обособените предмети; същинска, френска, християнска, демократична, която би осигурила без никакво подозрение висшия подем на националния ни талант. Аз бих предложил без съмнение свободата в преподаването, свободата в преподаването на частните учители, свободата в преподаването на религиозните сдружения, цялостна, цялостна и безспорна независимост в преподаването, подчиняваща се на всеобщите закони, както всички други свободи, без ни минимум да й постановявам обезпокоителната власт на страната като надзирателка, откакто й притурям безплатното обучение, обезпечено от страната като контраст. (Викове: " Браво ", измежду левицата. Ропот измежду десницата.)

Това е, господа, дублирам, идеалното позволение на въпроса. Не се смущавайте от него, до него не може да се стигне по този начин бързо, тъй като решаването му допуска съществуването на забележителен финансов въпрос, сходен на всички днешни обществени въпроси.

Господа, сходно идеално позволение, належащо е да се означи, тъй като непрестанно би трябвало да припомняме към какво се стремим, дава безчет гледни точки, въпреки че в този момент не е времето да ги прецизираме. За да спестя време за разискванията, встъпвам във въпроса предвид на своевременното му разрешаване. Подхождам към него съгласно настоящето му положение, до което е надлежно назрял под въздействие, от една страна, на събитията, от друга, на публичното мнение.

От тази лимитирана, само че потребна на процедура позиция по отношение на настоящето състояние упорствам, декларирам го, за независимост на образованието. Но упорствам за надзор от страна на страната и защото упорствам за ефективен надзор, държа на една световна, чисто световна, извънредно световна страна. И така, аз желая независимост за образованието под контрола на страната и в този толкоз внимателен и сложен за реализиране надзор, който изисква съдействието на всички здравомислещи сили в страната, допускам страната да бъде персонифицирана единствено от водещи безукорен живот, нямащи никакви, нито верски, нито политически упоритости, разнообразни от ползите на националното единение хора. Това значи, че изключвам от висшия съвет по контрола, от помощните препоръки всевъзможни епископи, всевъзможни наместници на епископите.Възнамерявам да не отстъпвам тази моя лична позиция и при потребност да обоснова дълбокото си, непроменяемо разбиране, че прастарото благотворно делене на църквата от страната, което в миналото се е смятало за химера от нашите татковци, е в интерес както на църквата, по този начин и на страната. (Одобрение измежду левицата. Протести измежду десницата.)
…

Господа, още една, последна дума. Аз съм може би от тези, които са имали щастието да защитят идеята на реда в сложните времена, в близкото минало, с някои скромни, саможертвени инициативи. Тези инициативи са може би забравени, няма да ги напомням. Все отново в този момент, когато приказвам пред вас, имам правото да се базира на тях. ( " Не! " " Не! " " Да! " " Да! " )

Е, добре, като се позовавам на близкото минало, декларирам, това си остава мое разбиране, че това, от което се нуждае Франция, е несъмнено редът, само че развиващият се ред, т. е. напредъкът. Това е редът, произлизащ от естественото, спокойно и естествено съзряване на народа. Това е креативното дело, осъществяващо се по едно и също време посредством обстоятелствата и концепциите, огряно от мозъка на нацията. Всичко това опонира на вашия закон! (Възторжено утвърждение от левицата.)

Аз съм от тези, които упорстват за независимост в тази цивилизована страна, а не за подтисничество, за непрестанно израстване, а не за връщане обратно, за господство, а не за иго, за великолепие, а не за давност! (Викове: " Браво! ", от страната на левицата.) А какви са законите, които ни оферирате! Нима вие, ръководещите, законодателите, желаете да ни спрете, белким желаете да спрете развиването на Франция! Нима желаете човешката мисъл да се вкамени, божественият жар да се задуши, духът да се материализира! ( " Да! " " Да! " " Не! " " Не!) Нима не усещате трендовете на времето, в което живеете! Но белким можете да живеете във века си като чужденци!

Нима във век като този, в този популярен век на обновяване, на събития, на открития и завоевания, може да се мечтае за устойчивост. ( " Много добре! " ) Възможно ли е във века на вярата да възвестявате ерата на отчаянието! (Браво!) Нима ще стоварите като изморени носачи от себе си славата, мисълта, интелектуалната мощност, напредъка, бъдещето и ще речете: стига! Няма да вървим напред! Нека спрем тук! (Викове на възмущение от страната на десницата.) Нима не виждате по какъв начин всичко върви напред, придвижва се, израства, преобразява се и се обновява! Всичко към вас, над вас, под вас! (Оживление.)

А вие, вие желаете да спрете на едно място! Добре тогава! Аз, който ненавиждам злополуките и разрушенията, аз ви дублирам още веднъж с надълбоко страдание, предизвестявам ви с надълбоко наскърбена душа, че в случай че не приемете напредъка, ще избухнат революции! (Всеобщо неспокойствие.) Пред толкоз безумни хора мога да припомня единствено следното: когато човечеството отхвърля да върви напред, Бог го подтиква да се раздвижи със земни земетресения! (Дълги овации от страната на левицата. Ораторът слиза от трибуната, заобикаля го навалица от заседатели, които го поздравяват. Останалите излизат от залата към момента завладени от всеобщото неотслабващо неспокойствие.)

Превод: Доц. Гено Генов

Източник: ggenov.blog.bg
Снимка: Victor Hugo by Charles Hugo,1853